Стефан Шивачев: Пловдивчани са обичали Монтани, вестниците пишели бай Петър вместо Пиетро
Д-р Стефан Шивачев е шеф на Историческия музей от 1993 до 2022 година Автор е на книги, измежду които „ Очерци за Пловдив ”, „ Тракийската организация в Пловдив ”, „ Книга за Пловдив ”, „ Пловдивската промишленост и нейните основатели ” и други Историкът показва новата си книга „ Пиетро Монтани – делото на един италиански проектант в България “, която споделя забавни елементи за забележителния архитект. Книга, която написа в продължение на повече от 20 година
Прочетете още
- Д-р Шивачев, представяте пред аудитория новото си проучване за един от знаковите архитекти, белязали днешния образ на Пловдив. С какво ви предизвика личността и делото му?
- Причината да се насоча към личността и делото на арх. Пиетро Монтани е в няколко насоки. Първо, това е ползата ми към този извънредно плодотворен интервал за града ни. Пловдив е столица по времето на Източна Румелия. Тук се концентрира духовният хайлайф на България, само че тук идват и доста непознати експерти, тъй като българското общество няма готови архитекти, инженери, адвокати, лекари и преподаватели в гимназиите.
От друга страна, причина да се насоча към този интервал и тази персона е това, че историята на Източна Румелия постоянно е била подценявана спрямо историята на свободното тогава Княжество България. А за тези 7 години до Съединението Източна Румелия е построена като по-добрата българска страна, по-богата, по-демократична, с повече права и свободи.
Конкретната причина, която ме насочи към личността на Пиетро Монтани, беше откриването на една картина във фонда на Националния военно-исторически музей. Случило си е по този начин, че от времето на Съединението нямаме толкоз доста директни свидетелства. В един миг в взаимната ни работа с НВИМ, аз открих там една картина, която е рисувана точно от Пиетро Монтани. Картината е озаглавена „ Посрещането на българския княз Александър в Пловдив на 9 септември 1885 година “. Изключително реалистична картина с доста забавни облици, които е построил и се оказва, че този проектант, за който знаехме тогава доста малко, е един извънредно добър художник.
Същност той е отраснал в Цариград, в регион Галата, където са живеели основно италианци и французи. Завършил е най-известното Висше учебно заведение за архитектура и изкуства в Париж и в своя професионален път се осъществя и като художник, и като проектант. Това беше мотивът да се насоча към този човек. Това беше преди 20 години и във всичкото време до през днешния ден последователно откривах облика на един извънреден създател, облика на един доста огромен другар на България и най-важното - един човек, който е оставил извънредно значима диря в европейското културно завещание на Пловдив и на Южна България, тогавашната Източна Румелия.
- Какво друго, с изключение на обстоятелството, че той е превъзходен художник, открихте за него при изследванията си?
- Основното нещо, което аз съумях да оформя за себе си при изследванията си през тези години, беше откритието за един човек, който има голям принос за европеизацията на българското общество в този интервал незабавно след Освобождението. След пет века османско господство става доста настоящо и всички приказват за това, че българското общество и българите би трябвало да се върнат към естественото им място в европейското семейство. Този въпрос за европеизацията и за пътя ни към Европа е доста настоящ и през днешния ден и за мен беше доста забавно да видя по какъв начин този човек ни е оказал помощ тогава тъкмо в тази тенденция. Той идва тук, в Пловдив, на 50 години, осъществен извънредно добре като проектант в Цариград и в Османската империя. Той е създател на османските павилиони на международните изложби във Виена, в Париж, във Филаделфия. Той е един от създателите на най-голямото проучване за османската архитектура през 15-19 в. Той е проектирал и взел участие в проектирането и строителството на паметния комплекс с джамия в Аксарай, една от най-красивите джамии, които построени през 19 век. Той е проектирал и строил летния замък на Султана. Награден е с най-високи ордени на Османската империя. Този човек, идвайки тук, поканен от регионалния шеф Александър Богориди и доктор Георги Вълкович, който незабавно след ситуирането на Източна Румелия е назначен за министър на търговията, земеделието и общите здания.
Идвайки тук, Монтани стартира една усилена активност. Успоредно с това за него е присъща една изключителна невзискателност. Поради тази причина, може би, неговият облик някак си се губеше и дори здания, които той е проектирал, бяха приписвани на други архитекти, които в действителност нямат други заслуги.
- Какво прави той?
- Първото нещо, може би най-важното, което той прави, е основаното по негово управление строително законодателство в Източна Румелия. Пловдив е огромен град, търговски център, само че той си е ориенталски град, без никакво градоустройство, без никакви правила на създаване. Всеки си е правел, каквото желае по време на османското господство. Той основава това законодателство, което дефинира ширината на улиците в селата и градовете, което дефинира метода, по който се получава строително позволение, кой може да проектира, кой не може, какви са отговорностите на архитектите, на строителите, на притежателите. Всичко това е едно извънредно европейско законодателство, доста по-добро направено, в сравнение с законодателството в този интервал в Княжество България.
На второ място, той стартира да проектира и осъществя едни извънредно забавни здания. Първо му разпореждат да трансформира една от турските бани, Хюнкяр хамам, в постройка на Областното заседание на Източна Румелия. Няма друга постройка в Пловдив. Това става нещо неповторимо и в международната процедура. Само за няколко месеца събира майстори и преустройва тази турска баня. Ефектът е извънреден.
Най-напред в Пловдив, по-късно в доста европейски вестници намерихме гравюри от съвещанията в тази зала и се оказва, че в действителност това е неповторимо. Преустройството на една турска баня, в зала за Областно заседание.
- Тоест това е попаднало в полезрението и на европейските медии.
- Да, тъкмо ака и то с оповестени гравюри. В залата има места за 53-та депутати в Народното събрание на Източна Румелия. Има места за непознатите консули, има места за министрите. Има места и за към 100 души аудитория, които да участват на тези обществени съвещания. След това се стартират към този момент да му поръчват проектирането и построяването на едни от най-скъпоструващите здания в Пловдив или изобщо в Източна Румения.
И той вкарва европейските правила за построяването на тези здания. Например - поръчват му да проектира и надзирава строителството на първата болнична постройка. Тогава болничното заведение в Пловдив е покрай железопътната станция, където е заблатено, има доста комари и непрекъсната заплаха от малария.
И той споделя: „ да, ще планирам постройката, само че тя би трябвало да бъде в източното подножие на Джендем тепе и да е предпазена от ветровете “. Така построява тази първа триетажна болнична постройка, в която, забележете, последващите повече от 80 години се обитаваха хирургиите на Държавната болница и надлежно на Медицински институт в Пловдив. Строителството на такава постройка е скъпо, има реакции в града - за какво би трябвало да се строи такава постройка, когато може се мине на ниска цена с бараки, само че той се постанова. Поръчват му да проектира и строи постройката на Девическата гимназия в Стара Загора, втората такава в Източна Румелия след пловдивската.
Той се съгласява, само че изисква, както е в гимназиите в Европа, да бъде планувано място и за един необятен огромен двор, с цел да се осъществя и физическото образование на гимназистките. Не е склонен с дребните едноетажни здания, с които се построяват българските учебни заведения. От Стара Загора споделят, че нямат подобен терен, ще коства доста скъпо. Той дава отговор, че в случай че желаят неговия план, би трябвало да обезпечат място. Те са принудени да изплатят един огромен терен и тази постройка, проектирана от Монтани, и до през днешния ден е една от емблемите на Стара Загора.
Поръчват му да проектира постройката на Пловдивската мъжка гимназия, през днешния ден Хуманитарната гимназия. Той споделя, ще проектира и ще построи тази постройка още веднъж с две условия. Първо да има планувано пространство за огромен двор, точно за физическото образование на децата. Второ, както е в Европа, в тази постройка да има една представителна актова зала, в която освен да се правят церемониите на гимназията, а там да стават и концерти, тържества.
Постоявайки тази постройка, знаете, че тя е до момента една от емблемите на Пловдив. В продължение на идващите 70 години, тази същата зала, която е проектирана, издигната и изписана от него, се трансформира в един от най-значимите музикални и културни центрове на Пловдив.
Поръчват му да построи постройка на Областното заседание и това провокира една доста забавна шумотевица. Защо би трябвало да строим постройка на Областното заседание, в случай, че ние приказваме за Съединение, рано или късно то ще се случи и няма да има парламент в Пловдив.
На което той дава отговор: да, аз съм проектирал една постройка, която, колкото бог господ даде, ще има съвещания на Народното събрание на Източна Румелия, само че по-късно тя ще бъде културен център. И в действителност става по този начин. След Съединението постройката оставя първичната си функционалност, по-късно е предоставена на Пловдивската национална библиотека и музей и до момента тази зала е културен център (днес там е Историческият музей).
Особено във времето доникъде на ХХ век, дружно със залата в Мъжката гимназия, това са двете места, където се организират концерти, художествени изложения. Провеждат всички елитни мероприятия, които се провеждат за постройка. Разбира се, проектира и доста други здания.
- Там и до през днешния ден се организират концерти и културни събития.
- Така е зала „ Съединение “ в Историческия музей продължава да е дейна сцена. Между другото, повече от 30 години бях шеф на музея и непрекъснато си задавах въпроса - по какъв начин по този начин този човек, проектирайки постройката и залата за парламент, т.е. както в този момент споделяме за говорилня, в последна сметка е постигнал тази звучност. И се оказва, че в едни вътрешни скрити пространства, които обират тази заобленост на залата, той е инсталирал едни глинени съдове, акустични гърнета. И тази зала има най-хубавата звучност в Пловдив и до момента.
Разбира се, той строи и първата военна постройка в Пловдив, която, за жал, е съборена при строителството на хотел „ Ленинград “ в този момент „ Санкт Петербург “.
Тя е представител на европейския вид военни здания, които имат за цел, когато младите бойци влязат вътре, да има чувство за благоговение. И, несъмнено, нещо, което не на последно място желая да кажа, е, че арх. Пиетро Монтани за тези 8 години, в които живее в Източна Румелия до гибелта си и живее в Пловдив, става един от най-големите другари на българите.
Още на втората година във вестниците „ Марица “ и „ Народен глас “ започват да го назовават не арх. Пиетро Монтани, а стартират да го назовават бай Петър Монтани, приятеля на българите. Той е един от първите, дружно с Иричек, който обръща внимание на тракийската античност.
Разбира се, той не е професионален историк или археолог, само че е един от първите, който обръща внимание на тази история. Разбира се, това, което е особено за XIX век, той е академик енциклопедист. Занимава се с изследвания в региона на физиката, химията, биологията. Изобщо извънредно забавна персона, която ни демонстрира времето и хората, които са дали тогава.
- Колко време продължи изследването ви, с цел да разкажете историята на този незабравим човек?
- Горе-долу мога да кажа 27 години, като последователно се натрупваше тази информация. През всичките тези години имах един превъзходен контакт с наследниците на Пиетро Монтани. Става по този начин, че след неговата гибел през 1887 година, неговото семейство остава тук в България. Дъщеря му се дами за българин и нейните наследници в този момент живеят в Италия и в България.
Аз имах контакти най-много със Светлана Григориева - правнучката на арх. Пиетро Монтани, която живееше в София, работеше в организация „ Митници “. Те направиха изключителни дарения за Историческия музею. Това са неговите работни бележници, доста забавен снимков материал, негови портрети, портрети на Гарибалди, на негови другари от цяла Европа. Това са скици, които употребява, когато основава художествените си творби. През 30 години на ХХ в., неговата щерка подарява на Академия дел Линчей в Рим неговите архиви. Това е една академия, която е основана още през 17 в. и съхранява материали за италианци, които работят отвън територията на Италия - в Ориента, във Франция, в Германия и в други страни.
Благодарение на шефа на тази академия ми изпратиха ксерокопия на целия списък, който се съхранява там. Много забавни проучвания има и на турските историци, най-много това на проф. Паоло Жирардели, който е италианец. Той работи в Истанбул и се занимава с делото на италианските архитекти и инженери, които са работили в Османската империя. Те в действителност са доста и с голям принос.
Разбира се, през последните години и български откриватели и архитекти започнаха да работят по тематиката за делото на арх. Пиетро Монтани. И по този начин обединихме напъните, с цел да мога да напиша тази книга от 200 страници, в която съм разгласил и обнародвал всички тези свидетелства, в това число негови картини, рисунки, негови проучвания, всичко това, което е налично и съм съумял да открия тези последни 21 години. Много мъчно се написа една такава книга, тъй като той бил извънредно непретенциозен човек.
Умира млад, на 59 години, и не е оставил мемоари, не е оставил записки, не е имал времето да опише всички тези неща. Съхранени са доста малко неща, най-много негова преписка с посолството на Италия в Цариград, документи, които са свързани с живота му в Цариград, архитектурната му активност в Цариград.
- От това, което ми разказвате, оставам с разбиране, че минимум съхранена информация има в България, а той има сериозен принос.
- Така е. Трябва да кажа с неприятно възприятие, че архивите в България са извънредно опоскани. Давам няколко образеца. Първо, строителните бумаги за строителство на постройките в Източна Румелия след Съединението се съхранявали в София в Министерството на строителството и благоустройството. И някъде през 1920 година в един миг вземат решение, че тези архиви не са нужни и всичко е унищожено.
На второ място архивите на Източна Румелия, които се съхранявали след Съединението тук в Пловдив, точно в постройката на Хюнкяр хамам, служила за Областно заседание. В началото на 20 век са били превозени с два вагона в София за да бъдат по-добре съхранявани. През идващите десетилетия доста пъти те са преглеждани и постоянно има едно умозаключение, че не са скъпи. Става дума за едно подценяване на историята на Източна Румелия. В момента има няколко десетки архивни единици, които са останали в Централен държавен списък.
Всичките тези доста по-ценни неща се съхраняват за Пиетро Монтани в Цариград. Имам поради кръщелни свидетелства на неговите деца. Имам поради смъртния акт, който е издадена в една черква на успенците в Кадъкьой в един от тази аристократичните квартали на Истанбул, протоколът за погребението му в католишкото гробище в Шишли. Турските архиви са доста по-богати, доста по-съхранени, в сравнение с архивите в България.
Много мъчно беше да изградя този негов облик, ползвайки документи от турски, от италиански архиви, от непознатите вестници. Защото всичко това се нуждаеше от превод.
- Кои други архитекти бихте показали като основатели на красивия образ на Пловдив?
- Има и други архитекти, несъмнено. Например Йосиф Шнитер, който работи дружно с Монтани. Монтани е основен проектант на страната Източна Румелия, а Шнитер - основен проектант на Пловдивския департамент тогава и по-късно на Пловдивската община. Арх. Шнитер продължава да работи много дълго до гибелта си през 1914 година в Пловдив. Той основава първия градоустройствен проект на града, той строи Девическата гимназия, има още осъществени планове по продължение на основната улица, днешната постройка на Уникредит на „ Княз Александър “, ъгловата постройка на Джумаята, където имаше книжарница и още доста обекти.
Заедно с Пиетро Монтани работи и един френски проектант, за който също знае доста малко, това е Оскар Льофре. Той взе участие в строителството на всички обекти, проектирани от Монтани от името на бизнесмените, които строят тези здания.
Не би трябвало да пропущаме и арх. Мариано Пернигони, който проектира постройката на Пловдивския университет и постройката на Централна гара, на арх. Якоб Хайнрих Майер, който проектира постройката на Българска народна банка.
20 години след основаването на Източна Румелия и освобождението на България към този момент се появяват и българските архитекти, които са приключили своето обучение в огромните образователни заведения по архитектура в Щутгарт, във Виена, в Париж, в Австрия, в Германия, в Франция. Тези архитекти не престават делото на първите непознати архитекти.
Те основават образа на нашия Пловдив на Малката и Голямата основна, страничните улици като да вземем за пример „ Антим Първи “, „ Отец Паисий “, „ Иван Вазов “.
Така че в Пловдив имаме щастието да са работили както доста и авторитетни непознати архитекти, по този начин и български.
- В предговора отбелязвате, че у нас я няма традицията за проучване на архитектурното завещание и не го разпространяваме.
- Така е, и може би е наша задачата да създадем нещо. Аз водих един от духовните направления, проведени от издателство „ Летера “ и имаше голям интерес. Обиколката и диалогът ни продължиха 2 часа.
- А по какъв начин можем да разпространяваме имената им?
- Би било добре всяка от постройките, проектирани от знакови архитекти, оставили своята диря в Пловдив, да има табела с информация по кое време е издигната и кой е нейният създател. Това е процедура в цяла Европа. Така се опознава делото на тези огромни архитекти. Бих се радвал да дам някакъв подтик в тази посока. Защото ние би трябвало да погледнем от различен ъгъл – творчеството им в България е част от европейското културно завещание. То не е просто български.
По тематиката са писали и Никола Чинков, и Петко Петков. Пловдивските архитекти Вили Раева, Жана Джугаланова се занимават с историята на архитектурата на Пловдив. Тоест има задоволително тествана информация, с цел да се стартира отнякъде.
Прочетете още
- Д-р Шивачев, представяте пред аудитория новото си проучване за един от знаковите архитекти, белязали днешния образ на Пловдив. С какво ви предизвика личността и делото му?
- Причината да се насоча към личността и делото на арх. Пиетро Монтани е в няколко насоки. Първо, това е ползата ми към този извънредно плодотворен интервал за града ни. Пловдив е столица по времето на Източна Румелия. Тук се концентрира духовният хайлайф на България, само че тук идват и доста непознати експерти, тъй като българското общество няма готови архитекти, инженери, адвокати, лекари и преподаватели в гимназиите.
От друга страна, причина да се насоча към този интервал и тази персона е това, че историята на Източна Румелия постоянно е била подценявана спрямо историята на свободното тогава Княжество България. А за тези 7 години до Съединението Източна Румелия е построена като по-добрата българска страна, по-богата, по-демократична, с повече права и свободи.
Конкретната причина, която ме насочи към личността на Пиетро Монтани, беше откриването на една картина във фонда на Националния военно-исторически музей. Случило си е по този начин, че от времето на Съединението нямаме толкоз доста директни свидетелства. В един миг в взаимната ни работа с НВИМ, аз открих там една картина, която е рисувана точно от Пиетро Монтани. Картината е озаглавена „ Посрещането на българския княз Александър в Пловдив на 9 септември 1885 година “. Изключително реалистична картина с доста забавни облици, които е построил и се оказва, че този проектант, за който знаехме тогава доста малко, е един извънредно добър художник.
Същност той е отраснал в Цариград, в регион Галата, където са живеели основно италианци и французи. Завършил е най-известното Висше учебно заведение за архитектура и изкуства в Париж и в своя професионален път се осъществя и като художник, и като проектант. Това беше мотивът да се насоча към този човек. Това беше преди 20 години и във всичкото време до през днешния ден последователно откривах облика на един извънреден създател, облика на един доста огромен другар на България и най-важното - един човек, който е оставил извънредно значима диря в европейското културно завещание на Пловдив и на Южна България, тогавашната Източна Румелия.
- Какво друго, с изключение на обстоятелството, че той е превъзходен художник, открихте за него при изследванията си?
- Основното нещо, което аз съумях да оформя за себе си при изследванията си през тези години, беше откритието за един човек, който има голям принос за европеизацията на българското общество в този интервал незабавно след Освобождението. След пет века османско господство става доста настоящо и всички приказват за това, че българското общество и българите би трябвало да се върнат към естественото им място в европейското семейство. Този въпрос за европеизацията и за пътя ни към Европа е доста настоящ и през днешния ден и за мен беше доста забавно да видя по какъв начин този човек ни е оказал помощ тогава тъкмо в тази тенденция. Той идва тук, в Пловдив, на 50 години, осъществен извънредно добре като проектант в Цариград и в Османската империя. Той е създател на османските павилиони на международните изложби във Виена, в Париж, във Филаделфия. Той е един от създателите на най-голямото проучване за османската архитектура през 15-19 в. Той е проектирал и взел участие в проектирането и строителството на паметния комплекс с джамия в Аксарай, една от най-красивите джамии, които построени през 19 век. Той е проектирал и строил летния замък на Султана. Награден е с най-високи ордени на Османската империя. Този човек, идвайки тук, поканен от регионалния шеф Александър Богориди и доктор Георги Вълкович, който незабавно след ситуирането на Източна Румелия е назначен за министър на търговията, земеделието и общите здания.
Идвайки тук, Монтани стартира една усилена активност. Успоредно с това за него е присъща една изключителна невзискателност. Поради тази причина, може би, неговият облик някак си се губеше и дори здания, които той е проектирал, бяха приписвани на други архитекти, които в действителност нямат други заслуги.
- Какво прави той?
- Първото нещо, може би най-важното, което той прави, е основаното по негово управление строително законодателство в Източна Румелия. Пловдив е огромен град, търговски център, само че той си е ориенталски град, без никакво градоустройство, без никакви правила на създаване. Всеки си е правел, каквото желае по време на османското господство. Той основава това законодателство, което дефинира ширината на улиците в селата и градовете, което дефинира метода, по който се получава строително позволение, кой може да проектира, кой не може, какви са отговорностите на архитектите, на строителите, на притежателите. Всичко това е едно извънредно европейско законодателство, доста по-добро направено, в сравнение с законодателството в този интервал в Княжество България.
На второ място, той стартира да проектира и осъществя едни извънредно забавни здания. Първо му разпореждат да трансформира една от турските бани, Хюнкяр хамам, в постройка на Областното заседание на Източна Румелия. Няма друга постройка в Пловдив. Това става нещо неповторимо и в международната процедура. Само за няколко месеца събира майстори и преустройва тази турска баня. Ефектът е извънреден.
Най-напред в Пловдив, по-късно в доста европейски вестници намерихме гравюри от съвещанията в тази зала и се оказва, че в действителност това е неповторимо. Преустройството на една турска баня, в зала за Областно заседание.
- Тоест това е попаднало в полезрението и на европейските медии.
- Да, тъкмо ака и то с оповестени гравюри. В залата има места за 53-та депутати в Народното събрание на Източна Румелия. Има места за непознатите консули, има места за министрите. Има места и за към 100 души аудитория, които да участват на тези обществени съвещания. След това се стартират към този момент да му поръчват проектирането и построяването на едни от най-скъпоструващите здания в Пловдив или изобщо в Източна Румения.
И той вкарва европейските правила за построяването на тези здания. Например - поръчват му да проектира и надзирава строителството на първата болнична постройка. Тогава болничното заведение в Пловдив е покрай железопътната станция, където е заблатено, има доста комари и непрекъсната заплаха от малария.
И той споделя: „ да, ще планирам постройката, само че тя би трябвало да бъде в източното подножие на Джендем тепе и да е предпазена от ветровете “. Така построява тази първа триетажна болнична постройка, в която, забележете, последващите повече от 80 години се обитаваха хирургиите на Държавната болница и надлежно на Медицински институт в Пловдив. Строителството на такава постройка е скъпо, има реакции в града - за какво би трябвало да се строи такава постройка, когато може се мине на ниска цена с бараки, само че той се постанова. Поръчват му да проектира и строи постройката на Девическата гимназия в Стара Загора, втората такава в Източна Румелия след пловдивската.
Той се съгласява, само че изисква, както е в гимназиите в Европа, да бъде планувано място и за един необятен огромен двор, с цел да се осъществя и физическото образование на гимназистките. Не е склонен с дребните едноетажни здания, с които се построяват българските учебни заведения. От Стара Загора споделят, че нямат подобен терен, ще коства доста скъпо. Той дава отговор, че в случай че желаят неговия план, би трябвало да обезпечат място. Те са принудени да изплатят един огромен терен и тази постройка, проектирана от Монтани, и до през днешния ден е една от емблемите на Стара Загора.
Поръчват му да проектира постройката на Пловдивската мъжка гимназия, през днешния ден Хуманитарната гимназия. Той споделя, ще проектира и ще построи тази постройка още веднъж с две условия. Първо да има планувано пространство за огромен двор, точно за физическото образование на децата. Второ, както е в Европа, в тази постройка да има една представителна актова зала, в която освен да се правят церемониите на гимназията, а там да стават и концерти, тържества.
Постоявайки тази постройка, знаете, че тя е до момента една от емблемите на Пловдив. В продължение на идващите 70 години, тази същата зала, която е проектирана, издигната и изписана от него, се трансформира в един от най-значимите музикални и културни центрове на Пловдив.
Поръчват му да построи постройка на Областното заседание и това провокира една доста забавна шумотевица. Защо би трябвало да строим постройка на Областното заседание, в случай, че ние приказваме за Съединение, рано или късно то ще се случи и няма да има парламент в Пловдив.
На което той дава отговор: да, аз съм проектирал една постройка, която, колкото бог господ даде, ще има съвещания на Народното събрание на Източна Румелия, само че по-късно тя ще бъде културен център. И в действителност става по този начин. След Съединението постройката оставя първичната си функционалност, по-късно е предоставена на Пловдивската национална библиотека и музей и до момента тази зала е културен център (днес там е Историческият музей).
Особено във времето доникъде на ХХ век, дружно със залата в Мъжката гимназия, това са двете места, където се организират концерти, художествени изложения. Провеждат всички елитни мероприятия, които се провеждат за постройка. Разбира се, проектира и доста други здания.
- Там и до през днешния ден се организират концерти и културни събития.
- Така е зала „ Съединение “ в Историческия музей продължава да е дейна сцена. Между другото, повече от 30 години бях шеф на музея и непрекъснато си задавах въпроса - по какъв начин по този начин този човек, проектирайки постройката и залата за парламент, т.е. както в този момент споделяме за говорилня, в последна сметка е постигнал тази звучност. И се оказва, че в едни вътрешни скрити пространства, които обират тази заобленост на залата, той е инсталирал едни глинени съдове, акустични гърнета. И тази зала има най-хубавата звучност в Пловдив и до момента.
Разбира се, той строи и първата военна постройка в Пловдив, която, за жал, е съборена при строителството на хотел „ Ленинград “ в този момент „ Санкт Петербург “.
Тя е представител на европейския вид военни здания, които имат за цел, когато младите бойци влязат вътре, да има чувство за благоговение. И, несъмнено, нещо, което не на последно място желая да кажа, е, че арх. Пиетро Монтани за тези 8 години, в които живее в Източна Румелия до гибелта си и живее в Пловдив, става един от най-големите другари на българите.
Още на втората година във вестниците „ Марица “ и „ Народен глас “ започват да го назовават не арх. Пиетро Монтани, а стартират да го назовават бай Петър Монтани, приятеля на българите. Той е един от първите, дружно с Иричек, който обръща внимание на тракийската античност.
Разбира се, той не е професионален историк или археолог, само че е един от първите, който обръща внимание на тази история. Разбира се, това, което е особено за XIX век, той е академик енциклопедист. Занимава се с изследвания в региона на физиката, химията, биологията. Изобщо извънредно забавна персона, която ни демонстрира времето и хората, които са дали тогава.
- Колко време продължи изследването ви, с цел да разкажете историята на този незабравим човек?
- Горе-долу мога да кажа 27 години, като последователно се натрупваше тази информация. През всичките тези години имах един превъзходен контакт с наследниците на Пиетро Монтани. Става по този начин, че след неговата гибел през 1887 година, неговото семейство остава тук в България. Дъщеря му се дами за българин и нейните наследници в този момент живеят в Италия и в България.
Аз имах контакти най-много със Светлана Григориева - правнучката на арх. Пиетро Монтани, която живееше в София, работеше в организация „ Митници “. Те направиха изключителни дарения за Историческия музею. Това са неговите работни бележници, доста забавен снимков материал, негови портрети, портрети на Гарибалди, на негови другари от цяла Европа. Това са скици, които употребява, когато основава художествените си творби. През 30 години на ХХ в., неговата щерка подарява на Академия дел Линчей в Рим неговите архиви. Това е една академия, която е основана още през 17 в. и съхранява материали за италианци, които работят отвън територията на Италия - в Ориента, във Франция, в Германия и в други страни.
Благодарение на шефа на тази академия ми изпратиха ксерокопия на целия списък, който се съхранява там. Много забавни проучвания има и на турските историци, най-много това на проф. Паоло Жирардели, който е италианец. Той работи в Истанбул и се занимава с делото на италианските архитекти и инженери, които са работили в Османската империя. Те в действителност са доста и с голям принос.
Разбира се, през последните години и български откриватели и архитекти започнаха да работят по тематиката за делото на арх. Пиетро Монтани. И по този начин обединихме напъните, с цел да мога да напиша тази книга от 200 страници, в която съм разгласил и обнародвал всички тези свидетелства, в това число негови картини, рисунки, негови проучвания, всичко това, което е налично и съм съумял да открия тези последни 21 години. Много мъчно се написа една такава книга, тъй като той бил извънредно непретенциозен човек.
Умира млад, на 59 години, и не е оставил мемоари, не е оставил записки, не е имал времето да опише всички тези неща. Съхранени са доста малко неща, най-много негова преписка с посолството на Италия в Цариград, документи, които са свързани с живота му в Цариград, архитектурната му активност в Цариград.
- От това, което ми разказвате, оставам с разбиране, че минимум съхранена информация има в България, а той има сериозен принос.
- Така е. Трябва да кажа с неприятно възприятие, че архивите в България са извънредно опоскани. Давам няколко образеца. Първо, строителните бумаги за строителство на постройките в Източна Румелия след Съединението се съхранявали в София в Министерството на строителството и благоустройството. И някъде през 1920 година в един миг вземат решение, че тези архиви не са нужни и всичко е унищожено.
На второ място архивите на Източна Румелия, които се съхранявали след Съединението тук в Пловдив, точно в постройката на Хюнкяр хамам, служила за Областно заседание. В началото на 20 век са били превозени с два вагона в София за да бъдат по-добре съхранявани. През идващите десетилетия доста пъти те са преглеждани и постоянно има едно умозаключение, че не са скъпи. Става дума за едно подценяване на историята на Източна Румелия. В момента има няколко десетки архивни единици, които са останали в Централен държавен списък.
Всичките тези доста по-ценни неща се съхраняват за Пиетро Монтани в Цариград. Имам поради кръщелни свидетелства на неговите деца. Имам поради смъртния акт, който е издадена в една черква на успенците в Кадъкьой в един от тази аристократичните квартали на Истанбул, протоколът за погребението му в католишкото гробище в Шишли. Турските архиви са доста по-богати, доста по-съхранени, в сравнение с архивите в България.
Много мъчно беше да изградя този негов облик, ползвайки документи от турски, от италиански архиви, от непознатите вестници. Защото всичко това се нуждаеше от превод.
- Кои други архитекти бихте показали като основатели на красивия образ на Пловдив?
- Има и други архитекти, несъмнено. Например Йосиф Шнитер, който работи дружно с Монтани. Монтани е основен проектант на страната Източна Румелия, а Шнитер - основен проектант на Пловдивския департамент тогава и по-късно на Пловдивската община. Арх. Шнитер продължава да работи много дълго до гибелта си през 1914 година в Пловдив. Той основава първия градоустройствен проект на града, той строи Девическата гимназия, има още осъществени планове по продължение на основната улица, днешната постройка на Уникредит на „ Княз Александър “, ъгловата постройка на Джумаята, където имаше книжарница и още доста обекти.
Заедно с Пиетро Монтани работи и един френски проектант, за който също знае доста малко, това е Оскар Льофре. Той взе участие в строителството на всички обекти, проектирани от Монтани от името на бизнесмените, които строят тези здания.
Не би трябвало да пропущаме и арх. Мариано Пернигони, който проектира постройката на Пловдивския университет и постройката на Централна гара, на арх. Якоб Хайнрих Майер, който проектира постройката на Българска народна банка.
20 години след основаването на Източна Румелия и освобождението на България към този момент се появяват и българските архитекти, които са приключили своето обучение в огромните образователни заведения по архитектура в Щутгарт, във Виена, в Париж, в Австрия, в Германия, в Франция. Тези архитекти не престават делото на първите непознати архитекти.
Те основават образа на нашия Пловдив на Малката и Голямата основна, страничните улици като да вземем за пример „ Антим Първи “, „ Отец Паисий “, „ Иван Вазов “.
Така че в Пловдив имаме щастието да са работили както доста и авторитетни непознати архитекти, по този начин и български.
- В предговора отбелязвате, че у нас я няма традицията за проучване на архитектурното завещание и не го разпространяваме.
- Така е, и може би е наша задачата да създадем нещо. Аз водих един от духовните направления, проведени от издателство „ Летера “ и имаше голям интерес. Обиколката и диалогът ни продължиха 2 часа.
- А по какъв начин можем да разпространяваме имената им?
- Би било добре всяка от постройките, проектирани от знакови архитекти, оставили своята диря в Пловдив, да има табела с информация по кое време е издигната и кой е нейният създател. Това е процедура в цяла Европа. Така се опознава делото на тези огромни архитекти. Бих се радвал да дам някакъв подтик в тази посока. Защото ние би трябвало да погледнем от различен ъгъл – творчеството им в България е част от европейското културно завещание. То не е просто български.
По тематиката са писали и Никола Чинков, и Петко Петков. Пловдивските архитекти Вили Раева, Жана Джугаланова се занимават с историята на архитектурата на Пловдив. Тоест има задоволително тествана информация, с цел да се стартира отнякъде.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ